Кристина Палазова-Димитрова: Да не поставяме рожбите си след кариерата и финансовата независимост
Да не поставяме рожбите си на последно място - след кариера и финансова независимост. Това каза в интервю разследващата полицайка и писателка Кристина Палазова-Димитрова. В Русе тя представи първата си книга-сборник "Разкази от корена" в рамките на третото издание на "Десант на книгата". "Работя като разследващ полицай от 2004 г., но през 2020 година, когато започна пандемията от коронавирус, някак имах време да чуя ударите на сърцето си - един шепот от миналото, и почнах да чета книгите на родопското село Чокманово, където са родени моите прадеди. Аз съм от 300-годишния род Каишеви. И просто сякаш сетивата ми се пробудиха за такива отминали истории и думите сами започнаха да се нареждат. Сякаш изплетох родопско одеяло с тези 39 родови разказа, поместени в книгата", обясни Палазова. Казва, че не са криминални разкази, защото "много обича работата си, но сякаш мислите на човек и творчеството не могат да са подвластни на определени закони". По думите й мислите си идват от само себе си и сякаш те направляват накъде да тръгнеш, какво да разкажеш. "Някак насила не става, защото това е творчество. И така започнах. Записах се в Академия "Знание", където се преподава творческо писане. Имах честта да бъда сред много известни български автори, които да си ми ментори. Един от тях беше писателката Здравка Евтимова, на която съм много благодарна. Тя ми даде криле и увереност, че мога да го правя добре. И ме подкрепи, защото смятам, че силните хора подкрепят тези, които са в началото на пътя си", казва Палазова. Обяснява, че нейната лична история, на семейството й, минава през дълги години, в които са се борили за най свидното - за рожба. "В далечната 2012 г. отправих горещите си молитви за дете в село Борово, близо до Кръстова гора, и молитвите ми бяха чути. Смятам, че най-нормалното, най-естественото нещо е, когато вселената те е дарила с това, за което най-много си мечтал, не да го приемаш за даденост, а да пуснеш хляба си по водите и ако може други хора, които са със същия проблем, да го хванат. Така после те да го пуснат и да се получи нещо, като "предай нататък". Затова реших да даря средствата от книгата си - за да се роди още едно българско дете, една душичка", казва Палазова. Към момента събраната сума е 3007 лева. "Наистина не очаквах, че такъв интерес ще породи книгата, но явно поливайки корена и влагайки средствата си за раждането на още едно българско дете, кръгът се затвори и се получи някаква магия", обяснява писателката. По думите й усещането й за Русе и за духа на този град е прекрасно. "Моят писателски път започна от Русе. През 2021 г. спечелих наградата на Дарик радио-Русе, в националния конкурс за къс разказ "Мостове" с разказа ми "Дар от праскови", в който описвам своята лична история", казва Палазова. Сега тя е щастлива майка на две деца. "Едното е на 12 години, което е по дар, а другото е по кръв и е на седем години. Бях на 34 години, когато първото дете пристъпи в дома ни. Другото детенце го родих на 38-годишна възраст", обясни Палазова. Тя споделя, че когато се говори за детеродна възраст, е хубаво да се знае, че все пак има биологичен часовник. "Да не поставяме рожбите си и детеродната дейност на последно място - след кариера, финансова независимост, амбиции за нещо друго, защото все пак това е нашето предопределение - за повечето от нас, да имаме дечица. Може би е добре да помислим по-навреме за това. При нас така се случи, както и при много български двойки, че имахме такива проблеми, но вселената си знае работата, защото ако не бях осиновила първото си детенце и то не беше дошло в дома ни, може би нямаше да го има и другият ми дар от праскови, както съм го нарекла в едноименния разказ "Дар от праскови", който описва щастливата ми история за дечицата", обяснява Палазова. Тя казва, че иска хората да се чувстват като нея и съпруга й - удовлетворени и щастливи, а не да живеят години наред с болка и страдание, че нямат деца. "И след като са получили своята рожба, те да дават и да раздават от светлината си на други двойки и така да отключат истинското си житейско предназначение и мисия", обясни Палазова. По думите й душата сама избира родителите кога са готови. "Може би е хубаво да помислим за дечица, а пък душата сама ще ни намери, защото тя избира при кои родители да дойде, на коя земя да се роди, какъв език да говори", обясни писателката. Палазова вече има идея за детска книжка, а също и за художествена творба за прошката, която според нея също е много голяма общочовешка тема. "Започнах работата си като разследващ полицай с голяма любов и с голяма любов я работя. Един от разказите ми е посветен на началото на пътя ми на работата на Министерството на вътрешните работи", обяснява Палазова, но допълва, че човек не бива да се заключва само в едно поприще. "Струва ми се, че в днешно време някак си се потапяме само в едно поприще. Не живеем цветно, не живеем различно. Нашата личност е сбор от парченца от пъзел, които са много различни. Смятам, че като истински разследващи полицаи е добре да ги изследваме. Така животът става по-пъстър, по-осъзнат и пълноценен и пресича пътищата ни с много интересни хора. Не бива да се затваряме и да потъваме в рутината на ежедневието", казва Палазова. По думите й, когато човек намери мисията си, всичко се получава с лекота. "Мисля, че наистина предназначението ми е да пиша. Така и думите си идват в подходящия момент вечер, когато заспят децата, или пък в обедната почивка. Някак си наистина вселената ти помага и те подкрепя. Голямо нещо е писането. Потапя те в друг свят", казва Кристина Палазова.
|
|
Литературен обзор
С фокус върху Дунавския регион: Румъния сред водещите участници в Лайпцигския панаир
Румъния участва активно в Лайпцигския панаир на книгата, едно от най-значимите литературни и издателски събития в Европа. Събитието, което се провежда от 19 до 22 март, събира над 2000 изложители от различни държави и привлича стотици хиляди посетители всяка г ...
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Училище на 140 години без библиотека – какво ни казва Мария Димова?
Основно училище „Св. Климент Охридски“ в село Кладница, Перник, стартира инициатива за създаване на собствена библиотека. Преподавателят по български език и литература, Мария Димова, сподели, че учебното заведение, което има 140-годишна история, ра ...
Валери Генков
|
Фабио Конкато празнува бащинството във "Фиоре ди маджо"
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Лоренцо Мацони представя смело и провокативно произведение, което преосмисля мита за Джон Ленън
В последния роман на Лоренцо Мацони, озаглавен "81280JL. Ленън, Илик и скачачите", читателят е поканен на едно незабравимо пътешествие. Това не е просто книга, а истинско сетивно преживяване, което разширява границите на реалността. Мацони успява да съчетае ми ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Хакка китайците в Колката отказват кастова система и се фокусират върху класовите различия
Културните табута около чистотата правят кожарството противоречива индустрия в Индия, като професиите, свързани с обработката на кожи, са предимно ограничени до членове на маргинализирани групи. В Калкута (сега известна като Колката) търговията в тази сфера е ...
Валери Генков
|
На бюрото
Как играта променя предучилищното образование? Лора Спиридонова разкрива нови перспективи!
Книгата на Лора Спиридонова, озаглавена „Игра и учене. Концепции и технологии на игрово взаимодействие“, предоставя задълбочен анализ на ролята на играта в предучилищното образование. Издателството „Св. Климент Охридски“ представя труда ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Училище на 140 години без библиотека – какво ни казва Мария Димова?
Валери Генков
|
Литературен обзор
Фабио Конкато празнува бащинството във "Фиоре ди маджо"
Добрина Маркова
|
"Фиоре ди маджо" (Fiore di maggio) е книга, написана от Фабио Конкато (Fabio Concato), италиански певец и композитор, роден на 31 май 1953 г. в Милано. Той е известен със своите иронични и поетични песни, вдъхновени от любовта към джаз музиката. Книгата е предназначена за празника на бащата и е илюстрирана от Соня Мария Луче Посентини (Sonia Maria Luce Possentini).
В произведението Конкато сподел ...
|
Подиум на писателя
Какво искат младите хора от културните институти? Изненадващи желания и нови подходи в диалога с публиките
Валери Генков
|
|
13:42 ч. / 23.09.2023
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 3443 |
|
Да не поставяме рожбите си на последно място - след кариера и финансова независимост. Това каза в интервю разследващата полицайка и писателка Кристина Палазова-Димитрова.
В Русе тя представи първата си книга-сборник "Разкази от корена" в рамките на третото издание на "Десант на книгата".
"Работя като разследващ полицай от 2004 г., но през 2020 година, когато започна пандемията от коронавирус, някак имах време да чуя ударите на сърцето си - един шепот от миналото, и почнах да чета книгите на родопското село Чокманово, където са родени моите прадеди. Аз съм от 300-годишния род Каишеви. И просто сякаш сетивата ми се пробудиха за такива отминали истории и думите сами започнаха да се нареждат. Сякаш изплетох родопско одеяло с тези 39 родови разказа, поместени в книгата", обясни Палазова.
Казва, че не са криминални разкази, защото "много обича работата си, но сякаш мислите на човек и творчеството не могат да са подвластни на определени закони".
По думите й мислите си идват от само себе си и сякаш те направляват накъде да тръгнеш, какво да разкажеш.
"Някак насила не става, защото това е творчество. И така започнах. Записах се в Академия "Знание", където се преподава творческо писане. Имах честта да бъда сред много известни български автори, които да си ми ментори. Един от тях беше писателката Здравка Евтимова, на която съм много благодарна. Тя ми даде криле и увереност, че мога да го правя добре. И ме подкрепи, защото смятам, че силните хора подкрепят тези, които са в началото на пътя си", казва Палазова.
Обяснява, че нейната лична история, на семейството й, минава през дълги години, в които са се борили за най свидното - за рожба.
"В далечната 2012 г. отправих горещите си молитви за дете в село Борово, близо до Кръстова гора, и молитвите ми бяха чути. Смятам, че най-нормалното, най-естественото нещо е, когато вселената те е дарила с това, за което най-много си мечтал, не да го приемаш за даденост, а да пуснеш хляба си по водите и ако може други хора, които са със същия проблем, да го хванат. Така после те да го пуснат и да се получи нещо, като "предай нататък". Затова реших да даря средствата от книгата си - за да се роди още едно българско дете, една душичка", казва Палазова.
Към момента събраната сума е 3007 лева.
"Наистина не очаквах, че такъв интерес ще породи книгата, но явно поливайки корена и влагайки средствата си за раждането на още едно българско дете, кръгът се затвори и се получи някаква магия", обяснява писателката.
По думите й усещането й за Русе и за духа на този град е прекрасно.
"Моят писателски път започна от Русе. През 2021 г. спечелих наградата на Дарик радио-Русе, в националния конкурс за къс разказ "Мостове" с разказа ми "Дар от праскови", в който описвам своята лична история", казва Палазова.
Сега тя е щастлива майка на две деца.
"Едното е на 12 години, което е по дар, а другото е по кръв и е на седем години. Бях на 34 години, когато първото дете пристъпи в дома ни. Другото детенце го родих на 38-годишна възраст", обясни Палазова.
Тя споделя, че когато се говори за детеродна възраст, е хубаво да се знае, че все пак има биологичен часовник.
"Да не поставяме рожбите си и детеродната дейност на последно място - след кариера, финансова независимост, амбиции за нещо друго, защото все пак това е нашето предопределение - за повечето от нас, да имаме дечица. Може би е добре да помислим по-навреме за това. При нас така се случи, както и при много български двойки, че имахме такива проблеми, но вселената си знае работата, защото ако не бях осиновила първото си детенце и то не беше дошло в дома ни, може би нямаше да го има и другият ми дар от праскови, както съм го нарекла в едноименния разказ "Дар от праскови", който описва щастливата ми история за дечицата", обяснява Палазова.
Тя казва, че иска хората да се чувстват като нея и съпруга й - удовлетворени и щастливи, а не да живеят години наред с болка и страдание, че нямат деца.
"И след като са получили своята рожба, те да дават и да раздават от светлината си на други двойки и така да отключат истинското си житейско предназначение и мисия", обясни Палазова.
По думите й душата сама избира родителите кога са готови.
"Може би е хубаво да помислим за дечица, а пък душата сама ще ни намери, защото тя избира при кои родители да дойде, на коя земя да се роди, какъв език да говори", обясни писателката.
Палазова вече има идея за детска книжка, а също и за художествена творба за прошката, която според нея също е много голяма общочовешка тема.
"Започнах работата си като разследващ полицай с голяма любов и с голяма любов я работя. Един от разказите ми е посветен на началото на пътя ми на работата на Министерството на вътрешните работи", обяснява Палазова, но допълва, че човек не бива да се заключва само в едно поприще.
"Струва ми се, че в днешно време някак си се потапяме само в едно поприще. Не живеем цветно, не живеем различно. Нашата личност е сбор от парченца от пъзел, които са много различни. Смятам, че като истински разследващи полицаи е добре да ги изследваме. Така животът става по-пъстър, по-осъзнат и пълноценен и пресича пътищата ни с много интересни хора. Не бива да се затваряме и да потъваме в рутината на ежедневието", казва Палазова.
По думите й, когато човек намери мисията си, всичко се получава с лекота.
"Мисля, че наистина предназначението ми е да пиша. Така и думите си идват в подходящия момент вечер, когато заспят децата, или пък в обедната почивка. Някак си наистина вселената ти помага и те подкрепя. Голямо нещо е писането. Потапя те в друг свят", казва Кристина Палазова.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
В театъра на Берил Бейнбридж няма малки роли, но понякога самата сцена е капан
Сюжетът на "An Awfully Big Adventure" от Берил Бейнбридж (Beryl Bainbridge) разкрива сложната динамика между мечтите и реалността, и как амбициите на един човек могат да се отразят на друг. Главната героиня, Стела (Stella), е подложена на натиск от своя чичо ...
|
Избрано
7 книги от ирландската литература, които осветяват абсурда в съвременния свят
В Ирландската литература, особено в контекста на съвременните социални и екологични предизвикателства, се наблюдава дълбока ирония и сюрреализъм. Произведенията на ирландските автори често се опитват да се справят с мизерията и отчаянието, като използват ...
|
Когато разследването не е само за убийство – Луиз Пени разкрива човешката драма в Ревелация
|
Ако сте поропуснали
Нели Огнянова и съвременните изследвания които определят бъдещето на Европа
На 31 март в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ще се проведе събитие, посветено на 70-годишния юбилей на Нели Огнянова. Организаторите, сред които са Катедра „Европеистика“ и Университетското издателство ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |